Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2015 16:29 - По пътя на Историята
Автор: xsapience856 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2345 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 01.12.2022 22:22


 Времето беше смутно. Опасност надвисна отново над Израелевия дом и над целия свят. Тръгнаха след сутришните шахарит. Решиха да обходят светините на Израел в последователност, следваща разказаната в книгите от Танах история – от водния кладенец в Беер Шева, изкопан от хората на праотеца Авраам, до Ирушалайм. Щеше да бъде интересно да посетят и местата, от където бяха тръгнали прародителите им Авраам и Сара – Ур Касдим, арамейските Падан Арам и Харан, където бяха останали родствениците на Сара след напускането на Ур Касдим, но за съжаление това щеше да бъде рисковано.

Историята на този свят препускаше, водена за кой ли не път от човешките бесове, които отново се канеха да потопят света в кръв. Едната част от тях рушеше крехките основи на демократичните системи, а другата им част беше превърнала втората от новите религии в страшилище, както беше станало и с първата. Нямаше смисъл да се напомня, че и двете нови религии възникнаха след разрушаването на Втория Храм и след премахването на двете Израелски царства от картата на света по най-варварския, кръвожаден и брутален начин. Същите онези цинични похотливи масови убийци, за които нямаше нищо свято, в това число и живота, се нарекоха след това Свещена Римска Империя. Бивша империя на алчни ненаситни мерзост и наглост, плуващи в бульон от истерична и мистифицирана параноя на първичното им мрачно лишено от човешки облик съзнание, но въпреки това обявена за свещена след реките от кръв, оставила след себе си. След като се бяха пренаситили с насилие, управниците им започнаха да мислят как да умиротворят заробените от тях народи. Взеха вярата на гонените от тях последователи на евреина Йешуа от Назарет, за да създадат най-ефективната до тогава в света универсална машина за подчинение. Така онези, които бяха избивани от тях цели три столетия, станаха техни учители благодарение на византийския император Константин.

Вятърът бавно се усилваше и образуваше блещукащи тънки пясъчни вихри, танцуващи с красиви извивки наоколо. Слънцето блестеше в обедния си апогей. Дойде време за амида. Поставиха своите талит и тефилин, отвориха своите молитвеници Сидур и започнаха да четат. Щяха да се помолят за идването Му, защото времето за пореден път не желаеше да чака. Надяваха се в усамотението на пустинята да бъдат чути, да се изпълнят молбите им и извисиха гласовете си в молитвена напевност. Така щяха да минат дните от похода им по земите, които някога бяха обитавали техните прадеди, водени от самия Творец, което правеше земите свещени. Гласовете им се носеха в хор, устремили думи към небесната шир.

През 325 година свикаха събор, на който последните оцелели последователи на Йешуа съгласуваха канона на бъдещото Християнство. С това започна очовечаването на свирепата Европа, макар и пречупено от субективната призма на някогашното опортюнистично поведение на Йешуа. От учител в синагога той се превърна в опортюнист на еврейската култура и вяра без да осъзнава, че не вярата, а вилнеещите римски легиони и наложените от империята данъци умножиха премного теглото на Израелския народ, и търпимостта му изтъняваше все повече и повече. Много средно заможни хора изгубваха имота си и дома си, за да плащат заплатите на римските войски и в същото време да ги изхранват по домовете си. Някои бяха принудени да продават и себе си като роби след това, за да останат все пак живи. Не премисли Йешуа нещата добре и застана срещу вярата на своя народ. Не беше ли достатъчно да поясни така бленуваното от него царство с ценностите, на които учеше тяхната вяра?!? Все пак като учител той би трябвало да я познава. Последователите му очакваха от него спасение за Израел и радост за бедните, а той ги учеше смирено да дават „полагаемото“ на римския цезар и да чакат Всевисшия да ги нахрани. По късно написаха как поучавал, че бедните духом щели да наследят царстово небесно, но те бяха по-лоши от останалите, защото лесно прекрачваха закона. Все пак, вярата на еврейския народ правеше душите богати на праведна човечност и търпение дори във време на нужда и тягост. Защо им трябва да обедняват духом ?! Важното беше вярата да бъде добре изпълнявана. Успя Йешуа да убеди дузина евреи да оставят работа, къща и семейство, за да му станат ученици. Разбира се, те по никакъв начин вече не биха могли да дават „цезаревото цезарю“. Той упорито отказваше да даде отговори на въпросите на свещениците и верните на закона – фарисеите и зилотите, – а така те не можеха да припознаят учението му. Той не пожела да им даде пояснение и пропусна много фатално да обясни разликите между техните и неговите тълкувания. Защо не пожела да се поучи от собственото си учение и с благост в сърцето си да разговаря с тях така, както те поискаха да разговарят с него?! Така тази вражда се оказа фатална и пося разрушителен фанатизъм у вярващите векове по-късно. Фанатизмът заразяваше по-жестокосърдечните и те станаха онези кръстоносци, които оставяха трупове и реки от кръв от там, от където минеха. От лаконичното „това ти го каза“ Йешуа остави усещането за една заядливост и нищо не ставаше ясно. Една вечер римските войници дойдоха и отведоха Йешуа, а той тъжно ги чакаше. Пилат, римският наместник на цезаря, се надяваше поне пред него да се оправдае, но той и това не пожела да направи. Сякаш не му беше мил животът, а беше длъжен да не изпада никога в униние. Не можа ли да си спомни, че точно от това униние избави Лазар и го вдигна от постелята му ?! После го приковаха на кръста, като дори го накараха да си го занесе на мястото за наказание, а наместникът нареди да прибавят табелка на кръста, на която беше написано обвинението срещу него: „Исус от Назарет, цар на Израел.“ Величието, с което описваше царството, на което се обяви за вестоносец, успя да го приближи до царската корона. Не му беше дадено тогава да има власт нито върху царя, нито върху Свещения Храм, нито върху римския император и неговата мракобесна империя. Последното се случи три века по-късно, но Йешуа не успя сякаш да предвиди последствията, стоварили се върху поробените му събратя и сънародници след заличаването на Израел. Религията, произтекла от неговото учение, даде власт на римските поробители върху всички народи, както даде и много поводи за нови погроми върху еврейския народ. Този народ смирено даваше своите жертви – година след година, век след век – и все се надяваше, че онова което се проповядваше в новата религия, щеше да бъде разбрано и възприето от народите... А Творецът беше повелил на избрания от Него народ да пази и изпълнява дадения от Него закон за вечни времена. Те нямаха право да изменят на своята вяра. За вечни времена. Бяха длъжни да останат евреи и да опазят съществуването си с отнети имоти, отнети земи, разбити семейства, гладни и жадни. Осъзнаваха, че за да спасят душите си, не трябваше да бъдат гостоприемни за разяждащия гняв, породен от безпомощност срещу безчовечната несправедливост. Не трябваше да заприличват на своите поробители.

Вятърът бавно утихваше и полъх поклащаше традиционните талити, покриващи главите и раменете им. Пясъкът от игривите малки вихри притихваше в дългите им одежди. Те продължаваха да се молят Той да не забравя народа си и да му помогне.

Вярата на Израел и неговата история се сливаха в едно. Началото бе грижливо написано от Моше, чрез когото Всемогъщият изведе израелския народ от Египет, и преписвано дословно през следващите три хиляди години. Народът на Израел бе посветен от самият Творец, завещал им да пазят вярата си за вечни времена дори и след тяхното разпръсване по чужди земи и поробване от чужди народи, за което Той ги беше предупредил. Именно тази подробност не искаха да приемат людете по света, защото беше написано как Той казва, че чрез потомците на Израел ще се благославят всички народи. Потомците на Авраам, Ицхак и на Яаков, който е Израел. Това никак не се харесваше на въпросните народи. Бояха се да не станат слуги. Историята на хазарския народ опровергава тези страхове. За всичко си имаше място и ред без да е необходимо прилагането на каквото и да е робството и без хората да се угнетяват. 

Отново тръгнаха. Вятърът утихна съвсем. Надяваха се да успеят да Го повикат. Щеше им се Моше и Аарон да се появят и да измолят ново спасение, защото този път щеше да бъде спасен целия свят.

Мълчанието Му беше толкова дълго, че мнозина от хората се отчаяха от многовековния терор върху народа им, а някои се обезвериха съвсем. Въпреки всичко, народът им раздаваше познание, душевност и светлина през вековете, докато Рим завистливо и злобливо гледаше да задуши истината. След смъртния ужас на двадесети век избраните от Създателя да бъдат народ от свещеници и учители, разпилени и принудени да се борят за насъщния под гнета на бездушни и жестокосърдечни циници, събраха в душите си огромно огорчение, празнота и обида. Обезверените се опитаха да създадат един по-добър свят, където религията щеше да изгуби силата на властта и нямаше да може да унищожава повече. Свят, в който познанието щеше да се изучава свободно, и за всеки щеше да има работа и материални блага. Човешките морални стойности щяха да се обясняват, изучават и ценят високо. Щяха да се предвидят звена от властта, които да следят това изучаване, както и да следят евентуалното развитие на пагубните процеси на отклонение. Така се роди комунизмът, който на свой ред беше построен с разрушителна сила, и който също така стана погрешно разбран. След време хората започнаха да не обръщат внимание на човешките ценности, морала, етиката и част от тях започнаха да губят своята човешка същност, защото не бяха си правили труда да я изградят. Все по-частично поддържаха душите си заради общото благоприличие, поради което границите му започнаха да бледнеят.

Народът на Израел живееше отново под постоянна заплаха, дори след като се върнаха на земята си - онази, от която бяха изтръгнати. Европейските народи още не разбираха, че заплахата за Израел е заплаха и за тях. Околните им народи пък бяха изостанали с векове от еволюцията. Всъщност, те отдавна не бяха отделни народи, а един народ с обособени през последните две столетия граници. Всички те отдавна говореха на арабски език и имаха една вяра със закони, взети от Тора – петокнижието на Моше. Те считаха вярата си за достатъчна причина да се обявят за върховна раса, на която принадлежи целия свят, макар и приносът им за развитието му да беше по-скоро негативен. Всевисшият беше казал на Авраам за сина му Ишмаел, че той „ще вдига меча си срещу всеки и всеки ще вдига меча си срещу него“. Цифрите, които в Европа наричаха арабски, всъщност бяха открити в Индия, пренесени по-късно в Пакистан, а след това превзети и от Персия. След време арабските народи започнаха да купуват оръжие, защото още не го бяха измислили, а без оръжие нямаше как да „вдигат меча си срещу всеки“. Трябваше да се включат в надпреварата за въоръжаване, за да могат да тръгнат на джихад и да развяват уверено „мечове“. Напоследък някои се научиха да произвеждат и ракети. Постепенно набираха сила, твърдо решени да внесат ред по света, и този ред се нарича Ислям, в който науката, цялата човешка еволюция и битие са подчинени на догма, изпълнена с нещо повече от подтисничество. Ето такъв закон в Тора обаче няма.

Догмата попречила на Никола Тесла да успее да направи света по-добър и по безвреден, и заради това сега света зависи от петрола и газта. С неприятно и тревожно чувство се констатира, че участта на Тесла са споделили всички изобретатели, открили технология за добив и приложение на безопасна и достъпна енергия. Точно към такъв тип енергия се стреми днешният Израел с надеждата за един по-добър свят. Табу. Догма. Къде завършват табуто и догмата, и къде започва забраната на закона? Защото между законите за почит и срещу престъпления, и запрещението за развитие, респективно забрана върху мисленето, има огромна разлика. А всичко в този свят може да се нареди без никакво насилие, без никакви загуби. Просто хората трябваше да предпочитат реда вместо хаоса, защото безредието предизвиква хаос, от който обикновено се ражда нов ред. В космоса процесите на хаос и ред се редуват постоянно, но там няма закон, който да спре това. Човешкото същество притежава сетива и душевност, с които чувства, а хаосът предизвиква изключително мъчителни и болезнени чувства.

Слънцето приближаваше хоризонта. Време беше за мусаф. Те спряха, отново извадиха Сидурите и зачетоха с молитвено песнопение. Гласовете им отново се понесоха в хор, устремили думите им към небесната шир.  



Тагове:   евреи,   Израел,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. xsapience856 - Коя е Римската империя?
09.03.2015 16:30
"Портретите на 'великите мъже' на световната Римска империя, на черния фон на крайната поквареност на управниците и крайната мизерия на управляваните, бяха написани не толкова заради интереса, който представляват от историческа гледна точка, колкото най-вече заради поуката...От разкриването на миналото читателят ще може да види потуленото в нашата съвременност... да разбере кой е пътят на човечеството и какъв е дългът на прогресивните хора."
Костас Варналис, "Диктаторите", 1955
Книгата е базирана на дословни преводи от текстове на Плутарх и Салустий. През средните векове същият терор е бил продължен, както върху евреи, така и върху подчинените народи. Можете с чиста съвест да направите паралел между Римската империя и хитлеристката диктатура.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: xsapience856
Категория: Лични дневници
Прочетен: 237999
Постинги: 45
Коментари: 192
Гласове: 3690
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031