Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2015 14:31 - Фундаменти на човешката първичност
Автор: xsapience856 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1298 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 04.06.2021 18:18


 "Трябва да се направи нещо." - си мислеше той. - "Положението става все по-сериозно. То всъщност си е било сериозно през цялата човешка история много преди мен." Годините му минаваха в размишления за първичността, залегнала в основите на човешката лудост, маскирана често с религиозност, с отдаване на собствения и на децата си живот за уж "Божия" кауза. Животът, който Всемогъщият дари на цялото човечество, след като му възложи да се умножава и да овладява земята, се обезцени заради поредното сатанинско преиначаване на принципните основи на вярата изобщо. Ако религиозността разпространяваше лудостта сред човешката популация в цял свят, то принципният замисъл на Маркс и Енгелс щеше да се окаже единственото спасение в тази религиозно-демократична разпадаща се конфигурация, но за съжаление вече стана късно и за него, защото и той на свой ред се преиначи от подобни първични "човешки елементи". Те станаха основната движеща сила за построяването на т. нар. комунистичeски социален строй, приел в самото си начало безмилостно жесток и унищожителен принцип. "За съжаление през всичките години на този социален експеримент станахме свидетели също и на унищожаването на човешката душевност" - продължаваше да нарежда самотната му мисъл, - "отново противно на първоначалния замисъл за "всестранно развитие", което трябваше да бъде резултат на диалектичния еволюционен закон, открит и описан от Фридрих Енгелс." Щеше да бъде по-градивен този трактат за диалектиката, ако беше допуснато възможното въздействие на по-висши сили, събрани в един сборен образ, какъвто е образа на Единния и Всемогъщ Творец, за което наистина имаше място в теорията.

Така се радваше на самотата си, в която страхливата цензура не можеше да си позволи да му се наложи. Все пак имаше разлика между видовете цензури, но обективността при оценяването отново клонеше към „относителна“. Разбира се, въображението му помагаше да предвижда варианти на изход, но след като научаваше поредните новини от деня, всички варианти се свеждаха до един - до онзи, който най-много го отблъскваше и даже го ужасяваше. Знаеше даже повече за този последен вариант в пространствено-времевия континуум от самите учени и религиозни водачи. "Ха, за религиозните водачи ли си помислих?" - учуди се той. - "Тези сегашните ли, или онези от първи и шести век от тази ера?" Смехът, породен от патоса на трагичната ирония на тази мисъл, го заля като цунами. Естествено, напълно оправдано. Какво ли оставаше за наперените политици, след като се знаеше, че голяма част от тях бяха социопати. Разбира се, след време, през което те задоволяваха своите желания, психопатията им ставаше по-поносима. И те подлежаха на еволюционния диалектичен принцип, не можеха да избягат от него. Това добре, но по света имаше такива от тях, които отстояваха болните си, разяждащи нормалната човешка същност амбиции до последен дъх. Тъкмо те помагаха на останалата човешка маса да се диференцира по-ускорено, но с това се ускоряваше и наближаването на поредния еволюционен хаос. Никой не можеше да предвиди изхода от такъв хаос, защото мрачните сили на изродената част от човечеството обикновено винаги се мобилизираха преди останалите, тъй като те представляваха всъщност и единствената атакуваща страна от стълкновението в хаоса.

Тази перманентна тягостна обстановка, диктуваща съпътстващите икономически кризи и социални демагогии, подклаждани от друга страна от тайните общества на друг тип психопати, го дразнеше през целия му съзнателен живот. Слабостта на човечеството в борбата си с тези всички уродливи човешки феномени правеше онзи ужасяващ последен изход по-близък ... все по-близък. Изход, в който последната дума щеше да има сила, по-велика и по-мощна от всяка човешка сила или ум. Сила, която можеше да помете всяка технология и техническо постижение на този така противоречив и опасен човешки ум, сила, която можа да помете гигантските динозаври, та какво ли оставаше за крехките човешки тела. "Дано никога не се стига до там!" - молеше се той, защото знаеше как би могло да се стигне. Щеше ли една по-висша сила да допусне еволюцията на унищожителен разум като човешкия? Едничката утеха му даваше обещанието на Всемогъщия към човешката цивилизация от времето на Ноах, предадено и записано от праотците на Израел.




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: xsapience856
Категория: Лични дневници
Прочетен: 238022
Постинги: 45
Коментари: 192
Гласове: 3690
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031