Прочетен: 3689 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2011 21:41
Бъдеще несвършено
снегът вали, не спира
навън е бяла зима,
замръзнали чувства
тихо се прокрадват
под побелели мигли
в очи кадифено-теменужени.
Сълзи напират по клепачите,
от студ ли, от тъга ли?
Погледът издава се в мълчание -
бял студ пробудил е тъга.
Всяка иска да разкаже
за нещо изгубено,
преди да се слее със снега.
Капят сълзи една подир една,
в ледени кристалчета превръщат се,
блещукат тайно в скрита светлина.
Копие от цял роман всяка е
смирено очаквал уви,
непоявилият се свой читател.
Цели томове съдба и скрито познание,
потулени и тъпкани жестоко
от глутници на зверове,
обсебили тела човешки.
Книгите ценни е небето покрило
с воал скъпоценен,
изтъкан от сребърни нишки,
не копия, а томове от свитъци тайни
от живот изписани,
от съдба подпечатани.
Вселената мълчи тъжно, безсилно,
не могла да спаси ни един свой герой.
-Всяка книга, подсказа тайно Тя,
разказва за тяхно изпитание.
Те следват наука от мен създадена
в мисли от кванти подреждани от времето
в библиотеки тайни за идни поколения,
достойни да отворят моите страници.
Някой може да попита:
Кому е нужно всичко това?
Ще отговоря: На мен е нужно,
на мен и моите деца.
Всяко мое дете
творец е на нови светове.
От грешките ваши сега се учат те...
Та такива ми ти работи с чуждите грешки тити ;-)
от студ ли, от тъга ли?
Погледът издава се в мълчание -
бял студ пробудил е тъга.
Всяка иска да разкаже
за нещо изгубено,
преди да се слее със снега.
Капят сълзи една подир една,
в ледени кристалчета превръщат се,
блещукат тайно в скрита светлина.
от студ ли, от тъга ли?
Понякога са сълзите са от щастие, трогнат си видял неочаквана приятна изненада. Сълзите разказват, за грешки и за върхове на щастие, пробляснали в очите на видял за първи път детето си баща :). Кръговрат от грешки и успехи...
Поздрави, много размислящо...
п.с. освен от грешките и от успехите на другите можем да се учим :)...
..."Кому е нужно всичко това?
Ще отговоря: На мен е нужно,
на мен и моите деца.
Всяко мое дете
творец е на нови светове..."
02.08.2010 22:11
19.02.2011 00:08
с воал скъпоценен,
изтъкан от сребърни нишки,
не копия, а томове от свитъци тайни
от живот изписани,
от съдба подпечатани.
Вселената мълчи тъжно, безсилно,
не могла да спаси ни един свой герой.
* Дълбоко душевно... Ето за това е стихът ! *