Из “ОСНОВАНИЯ ЗА ТРАГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ”

 

                                                                    Виктор Франкъл, 1984 г.

“Посветен на паметта на Едит Вайскопф-Джоелсън, чийто принос в областта на логотерапията е неоценена”

                                                                                                         

            Трагичен оптимизъм – това означава, че си оставаш оптимист въпреки трагичната триада, състояща се от аспектите на човешкото съществуване, описани като: 1)болка; 2)вина; 3) смърт.

            Как може животът да запази потенциалния си смисъл въпреки трагичните си страни?...Предполага способността на човека творчески да преобразува отрицателните аспекти на живота в нещо положително или градивно…да се направи най-доброто от всяко конкретно положение. Най-доброто на латински е “optimum”, т. е. оптимизъм пред лицето на трагедията с оглед човешкият потенциал, което позволява: 1) Да се превърне страданието в човешко постижение и завоевание; 2) Да се извлече от вината възможност за промяна на човека в по-добра насока; 3) Да се извлече от преходността на живота стимул за отговорни действия. Трябва обаче да се има в пред вид, че този оптимизъм не е нещо, което може да се командва…Компонентите от триадата “Вяра, надежда и любов” не могат да бъдат командвани…Характерно за американската култура е, че на човека му се заповядва да бъде щастлив, но щастието не може да се преследва. То трябва да се последва. Човек трябва да има причина да бъде щастлив. И след като причината се намери, той автоматично става щастлив…човешкото същество не преследва щастието, а по-скоро търси причина да бъде щастливо…чрез реализиране на потенциален заложен смисъл…Тази потребност от причина е сходна с друг човешки феномен – смеха. Ако искате някой да се смее, трябва да му дадете повод. По никакъв начин не е възможно да се предизвика смях, като го…принуждавате да се смее сам.

            Ето в какво се изразява поведенческият модел “отписване” в концетрационните лагери. Онези, които сутрин в пет отказват да станат и отидат на работа, оставаха върху мократа слама и нищо не може да ги накара да променят решението си…изваждат цигара от дъното на джоба си и започват да пушат…в разстояние на следващите 48 часа ще ги видим как умират. Ориентацията към смисъла на живота  е отминала и търсенето на непосредствено удоволствие взима връх.

            …Чувството за безмисленост в резултат на фрустрацията на екзистенциалните потребности…се е превърнало във всеобщо явление. Втози случай волята за смисъл е разстроена. Терминът екзистенциален може да се разглежда по три начина:1) Да се отнася към самото съществуване като специфична форма на битие; 2) да се отнася към смисъла на съществуването; 3)Да се търси конкретния смисъл в собственото съществуване. Екзистенциалната фрустрация може да доведе и до ... т. нар. "неогенна невроза"...за разлика от традиционните психогенни неврози, произходът и не е психогенен.
"Онзи, който има защо да живее, може да понесе всяко как" /Ницше/

“Sed omnia paeclara tam difficilia quam rara sunt” (“Но всичко възвишено е така трудно, както и рядко”,Спиноза, “Етика”)

…те (светците) винаги ще си останат малцинство…В това виждам предизвикателството за присъединяване към малцинството. Защото светът е в лошо състояние, но всичко може да стане по-лошо, освен ако всеки от нас не направи най-доброто, на което е способен.

                                                                                             

Не защото е приятно популярно-научен, а защото е оптимистично мотивиращ. Обичам да обичам и мисля, че това е най-доброто, което всеки би могъл да прави, докато се занимава с други по-маловажни неща...да, като че ли между другото...за любовта не трябва да се полагат каквито и да е усилия; нея или я има или я няма...енергия, творяща живот...нея не можем да я сътворим, дадем или вземем, а само да я открием (да констатираме съществуването й) и да го позволим. Колкото до триадата: болка, вина и смърт ....ох, защо изобщо им отваряте вратата и веднъж влезли не ги отпратите навреме преди да сте свикнали с техните постоянно въртящи се грамофонни плочи...Ако позволите навика да ви полее с доза притъпяване съвсем ще се обезсилите и няма да намерите смелост за промяна....и какво има да ви е страх от смъртта тогава? Ами вие вече сте мъртви...Не, не така....исках да завърша оптимистично: хич да не ви пука какво казвам аз - така или иначе само от вас зависи, защото със собствените си мисли, чувства и думи вие сътрудничите на Светлината...или не!!!

Относно Смъртта: не ви се живее само на Вас, а и на мен. За нея ще мисля когато му дойде Времето, защото сега все още не е, лично съм го проверил.
За Промяната: зависи в каква насока се променям.
За Вината: отвратително е, когато искат да ти я натрапят без да си я заслужил, или вече са свършили тази работа - точно тия са най-виновни.
За Любовта: трябва да се полагат усилия - за някои тя е непознато измерение, което трябва да се изучава и резултатът зависи много от учителя...
За Нещата: няма маловажни неща - всичко е от значение.
За Обичта: няма по-мощен наркотик - от нея постоянно си ходиш щастлив.

:-)

Ха-ха-ха...избрала съм си вече самоличността, но ти като млад старец ме предизвикваш да ти припомня, че всяко време е Дошло по отношение на Смъртта. там няма опашка според възрастта или математическите изчисления. Нейсе, нали съм състрадание бързам да те успокоя, че всъщност няма Смърт. Тази с косата е измислена да плаши тези, които се плашат, защото другите знаят, че винаги ще живеят.
Добре, за промяната: ...немея пред абсолютната истина...хей, ние намерихме....малко наша истина...
За вината: е, няма щастие и туй то....тъкмо се израдвах за нашето единомислие и ето ти веднага вината се изтъпани да ме кара да се чувствам виновна, че съм пребързала в заключенията си...Дааааааааааааа, но аз не мисля като теб и не позволявам на никога да ми вменява чувство за вина, та ако ще и това да е самата вина. Да си гледа работата при малодушните, където номера й може да минава. Аз правя грешки и се уча от тях....друга функция те нямат в моя живот. Виновна не съм, че съм човек...горда съм, свободна съм да греша колкото си искам, но перфекционистичните ми наклонности търсят красота, така че вината, милата няма особено много надежди при мен и все остава неразбрана, защото теоретично аз напълно я отричам: няма вина и няма виновни (виж постинга ми).
Любовта? Моята специалност и пристрастие при спорове с пубертети. Винаги съм на нейна страна и оправдавам даже и най-греховните й помисли, а на децата забранявам своеволия, убеждавайки ги с твоите аргументи, че трябва да следват мъдър учител, но си знам тайничко, че собствения опит е безпогрешен учител, макар и така да боли....
Ааааааааааааа, сапиенс, не толкова категорично за разните там неща....къде ти остана чувството за хумор? Остави Нещата да си се случват...това е единственото, което имат, не ги изпразвай от съдържание...и защо?..за да им придадеш смятаното от тебе значение....те сигурно имат друго виждане и в края на краищата имат право на самоопределение, нали?
Накрая за обичта...ама защо накрая? Аз я бях сложила на първо място, както й се полага като най-мощен наркотик...Така или иначе успях да завърша с още един успех в нашето търсене на истината. А може би за това си я сложил на последно място...да ни дадеш шанс...колко мило..имаш чувство за Аз, но не ти убягва Ние-то.

Права си за вината, но пред силата на социума дори и най-силнодушните понякога са безсилни...Радвам се искрено на позитивния ти хумор.
Е, това за собствения опит е вярно, ама защо да не минем само с чуждия или с историческия? Нима трябва всичко да повтаряме? Че кой иска да го боли? Само някой мазохист сигурно....
Мило състрадание, аз не придавам на нещата значение, твърде обективен съм към тях. Те сами определят значението си особено след като се случат, само да имаше кой да го види....ама това е друга тема. Ние можем да видим тяхното значение само по 2 начина: с логика и с интуиция. Последната не е много научно обоснована, но понякога върши работа...когато е подкрепена от доказателства. Падам си повече по научно обоснованите неща.
Извини ме, подредих изложението си в обатен ред и оставих обичта последна, но...ти вече се сети, че е нарочно.