"Всяка прилика с факти и лица от Средният Свят са случайни!"

Съществувала според някои Посветени, някъде на неизвестно място земя на Добрите хора. Най-посветените твърдяли, че древните Мъдреци оставили скрито послание за нея в древните книги, от които за зла участ останала изключително малка част. Злогаврите многократно унищожавали техните книги от страх, че тяхната мъдрост може да направи света извънредно добър и за злото можело да не остане никакво място. Те понасяли добрите неща много трудно, защото "им ставал скучен и отвратителен живота от толкова доброта (респективно любов)", както обичали да казват (извинявам се, че споменах думата "обичали"), и защото "Не може да има на едно място две хубавини", и още защото "Прекаленият светец и Богу не бил драг", и още:" Много хубаво не е на хубаво!". Тези лъжовни постулати Злогаврите се постарали да направят основа за всичката "народна мъдрост" сред хората от Средният Свят, та да ги отвратят от доброто, за да могат да си бъдат зли безнаказано и да превърнат злото в една обикновена "човещинка".  И така век след век следите към Добрата Земя се губели постепенно, докато накрая съвсем били заличени. Някои от Посветените успяли тайничко да съберат записки от техните учители. Мястото, където били скрити, останало в тайна известна само в най-тесен кръг и се предавала по наследство. За това, най-приоритетната цел на Злогаврите била да открие наследниците от Ордена на Тайната Земя, но... това е друга приказка.

Елфът, за който ви разказах в предишните две приказки, знаел от дете, че тази земя съществува някъде. Нито за миг не преставал да вярва в нея и не спирал да се надява, че един ден ще я открие. Чувствувал близостта и в сърцето си, но от нея нито следа. Когато станал на 10 години, елфът започнал да търси древните писания - източникът на произхода на Древните. Тези писания били старателно съхранени така, че да могат да бъдат достигнати до всеки Древен, дошъл в Средния Свят отново, за да може да си върне спомените за своя древен произход и да намери ключа към познанието на своя свят, с който ... това също е една много сложна и дълга приказка, която няма да разказвам. Така, след няколко години елфът успял да стигне до някои от древните книги, както и до други книги, написани пак от Древни, но от по-ново време. Всеки Древен може да разпознае написаното от друг Древен. Преди да стигне до тях обаче, трябвало да прочете най-важните книги за малки, големи и още по-големи момичета и момчета.

След дълго търсене и оплитане в бъркотиите на хората (а техните бъркотии обикновено са потресаващи), успял да разгадае шифъра на Древните и разбрал, че до тази земя не е никак лесно да се стигне, особено пък от Злогаврия. Тази страна била най-отдалечена от Добрата земя. Още по-трудно станало пътуването на елфа, когато Злогаврите разбрали за неговото намерение от своите тайни източници, наречени с псевдонима ПДЗ (или Поделение на Двуглавите Злогаври),  но и това е една дълга приказка, която никак, ама никак не е за малките, големи и дори за още по-големите момичета и момчета. Характерното за двуглавите Злогаври било, че една от главите им на раменете притежавала качеството, наречено логорея, което им служело за посяване на семенцата на злото у хората.

Един ден елфът открил единствената тайна пътека, която водела към далечната замя. Започвала тя в началото на гъста гора от високи вековни дървета и била забулена от клони, лиани и бурени. На всяка крачка била поставена клопка за Злогаврите, а краят и не се виждал. Тясната пътека се изкачвала и слизала през стръмни скали, които при допир се разпадали на прах, а отдолу зеела бездънна пропаст, от която се чувало бълбукането на подземната лава. От там можел да мине само Древен, чиито намерения били чисти и който пазел законите на Вселената в себе си. Пътеката разпознавала устремените и решителни Древни и  давала своите тайни напътствия, с които им помагала да минат по нея без да пострадат. Но ако само за миг някой си помислел да спре и да се върне, мигновено бил захвърлен на мястото, от което бил тръгнал.

Нижели се дните по пътя в месеци, а месеците в години. Елфът нито за миг не помислял за връщане, колкото и труден да ставал пътя. Събудил се една слънчева сутрин и какво да види - пред него в подножието се показвала голяма чудна долина, изпълнена с цветовете на чудни плодни дръвчета, между които се подавали чистите покриви на снежно бели къщи. Във въздуха се носели най-приятни ухания, навяващи чувства на уют, блаженство и радост. "Така човек може да се чувства само у дома", си казал елфът. Докато се приближавал, успял да разгледа китните къщи на местните. По снежно белите стени се виждали красиви прозорци, украсени с формите на прекрасни цветя. Долината била заобиколена от ниски зелени гористи хълмове. Улиците били гладки и чисти, а хората - спретнати в изчистен от показност и украшения стил. Въпреки това, всеки от минувачите изглеждал привлекателно, което би впечатлило всеки чужденец. Никой не се държал показно, нито пък говорел на висок глас. От от усмихнатите им лица лъхало благородство, увереност и спокойствие. Макар и елфът да им бил непознат, никой не го заглеждал или коментирал. Хората си кимали леко, докато се разминавали с усмивка и продължавали по пътя си. Никой не говорел след гърба на друг. Никой не коментирал другите и в погледите им личало, че не криели користни или лоши мисли. Всеки възприемал другите с техните черти и нито за миг не се чувствала неприязън. Елфът влязъл в една гостилница, за да си отдъхне. Древните го поканили да седне и без неудобство започнал спокоен и непринуден разговор. Оказало се, че те знаели кой е, от къде е и защо бил тук, защото мнозина от тях някога дошли по същия начин. Къщите им били построявани от задругата по съседство, определена от жителите на 10 от околните къщи, която се събирала при всяка нужда от помощ. Всеки от Древните в Добрата земя можел да върши всичко от битов характер и в същото време владеел цял списък от науки. Храната на Древните обаче се различавала от тази в Средния Свят, което трябвало да остане в тайна от децата, които четат тази приказка, защото и без това ще разберат, когато станат възрастни. Семействата там се събирали доста по-сложно, отколкото в Средния Свят, с благословията на определен за това Мъдрец. Всеки древен изучавал същностите на мъжа и жената, тяхната психология, както и правилата на поведение между двата пола. Те били достатъчно мъдри, за да не допуснат да се възгордеят от статута си на Древен, като с това да пренебрегнат и опорочат своето изправление и за това били длъжни да поддържат познанията си.

За всеки новодошъл отреждали място и се грижели за подобаващата му промяна, за което трябвало време. Постепенно научавал новите неща и разбрал, че имало няколко такива долини, обединени от Единен Съвет на Мъдреците. Само те владеели ключа към портала за директен достъп до света на Вечните. Съветът на Мъдреците бил избиран в състав от 19 члена, като смяната на всеки един била гласувана от народа и съставът му не се сменял както в Средния Свят. Обикновено, избори се нарочвали, когато някой от Мъдреците желаел да се оттегли. Мястото му било заемано от друг жител след дълги изпити от въпросника по "Произход и развитие на материята във Вселената", "Произход и история на Световете", "Закони на Световете и тяхното приложение" и тестове за нивото на ценностната система и дълбочина на душевността. Когато идвало време някой от Мъдреците на Добрата земя да я напусне, се отварял порталът и Древния бил прехвърлян в Горния свят, където придобивал статут на Вечен. Така елфът придобил статут на жител в Добрата Земя и заживял най-сетне сред себеподобни.

И аз им бях на гости, плаках и се смях с тях, но за това им обещах на никой да не казвам.

;) Браво , много хубаво си я написал .Хареса ми съчетанието на вълшебството с реализма , което прави приказката истинска

Радвам се, че ти е харесала. :) Приятна вечер ти желая!

Хубава приказка!
Желая ти хубав ден!

Средния свят и Злогаврия, Добрата земя и елфът пътешественик...

"Всяка прилика с факти и лица от Средният Свят са случайни!"
Животът ни е низ от сходства и повторения...
"пътувания" и прозрения...
Ползотворно и релаксиращо лято!
:)
:)

Радвам се, че ти харесва! На теб желая успешна седмица!

Балгодаря и на теб! Не знам от къде са ти познати, чудя се направо, но приказки винаги ще има, нали? :)

За да не забравяме никога, че Доброто винаги побеждава...
и защото ни пренасят в Добрата земя, правейки ни по-добри!
:) :) :)

Много добро попадение за съвременна приказка - многопланова и многовременна. Прекрасно е че носиш и ни доставяш идеала на днешния век. А да носиш идеал значи, че познаваш себе си! Сега остава да познаеш и другите с любов...

Опознал съм ги отдавна. Въпросните други желаят само те да бъдат опознавани и никак не се напрягат да си създадат реална представа за същността на другия. Въпросните други предпочитат "удобните" за тях представи и характеристики.
Другите се интересуват тяхното его да не бъде "засенчено", независимо от средствата, които употребяват за тази цел. Всеки следи за собственият си рейтинг точно толкова, колкото и един президент или министър-председател, независимо от средствата, които употребява за тази цел. Това е "вашият" днешен век. А моята приказка никак не е съвременна. Тя е за една специална мъничка част от аутсайдерите на това "съвременно" общество, които никак не се гордеят от факта, че са принудени да превиват глава пред историческата свинщина, беззаконието и безбожието на обществото, както и да слушат, да търпят и слугуват, и да бъдат дискриминирани за цял един живот. За съжаление дами и господа, свинското месо в коремите ви преди доста поколения е преминало т.нар. бариера на видовете...