Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2021 19:12 - СЪНИЩА ОТ БЪДЕЩЕТО
Автор: xsapience856 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 22.06.2021 21:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Един ден, когато елфът, за когото разказах в предишните приказки, още не бил отпътувал за Земята на Древните и си мечтаел да види края на епохата на злогаврите, решил да измоли съвет от Горния свят. В този ден екзистенциалната му фрустрация достигнала до най-високата си кулминационна точка, като търпението му да стигне до земята на Древните било на изчерпване. Понякога, когато предстояло да се случи нещо ужасно, Горният свят изпращал вестоносец, за да се предотврати поредната съсипия на Злото, но когато питал за за себе си, вестоносецът мълчал и го оставял в неведение, от което въпросът за по-нататъшното му битие между злогаврите станал толкова голям, че вече не се побирал в главата му. Все пак, той бил живо същество - нямало как да понесе "всяко какво", "всяко как" и "всяко защо". Просто искал да се оттърве от злогаврите, най-вече защото не могъл да понесе толкова много злост и бесове. Въобще не го интересувало вече какво ще стане с тях и техния свят. "Да правят каквото искат със себе си, а аз бях до тук", си казал той, "въобще не ме интересува. Горният свят да ги прави каквото намери за добре".

Очистил се, приготвил се, както правят древните, и тръгнал към върха на една от планините, за да намери поставения там таен портал за пътуване между световете. Вървял дълго по стръмните урви. Слънцето озарявало небето и земята с топла светлина, в която земята, горите, растенията и животинките се радвали на живота си, и събирали слънчеви лъчи по цял ден, докато наоколо нямало злогаври. Малиновите храсти били отрупани със сладък плод и само чакали някой да си похапне от него. Пеперуди с прекрасно украсени цветни криле прелитали между цветята по поляните, за да свършат работата, за която били създадени. Колко мъдрост има в природата. Всички взаимно се грижат за оцеляването си. Само злогаврите - не. Дори горските зверове престанали да нападат сърничките и елените - започнали да осъзнават, че животът е даден от Великия Творец, който създал всички светове във Вселената, на всички, за да го изживеят до неговия естествен, а не насилствен край, за да може да измине всяка душа своя път.

Елфът стигнал до подножието на върха на планината и седнал да си почине малко. Съвзел се, застанал така, както застават древните, когато се молят, и започнал да изрежда тайни вълшебни думи, научени от древните книги, които могли да повикат Горния свят. Появил се внезапен вятър, който се усилвал постепенно, и върхът на планината се покрил с голям и тъмен облак. Цялата планина около върха била осветена от слънцето, небето над нея било ясно, но само върхът на планината бил обгърнат от тъмния облак. От облака се чували гърмежи, а наоколо станало страшно студено. Елфът настръхнал от страх и студ едновременно. Бил вцепенен и онемял пред величествената гледка. Все пак намерил сили и продължил да рецитира тайния древен текст. Всичко наоколо утихнало. Вятърът и гърмежите спрели. Вцепенението отминало. Тогава дошъл и отговорът, а той бил съвсем кратък. Елфът трябвало да се смири, да не бърза и да чака следващите събития, защото всички отговори щели да си дойдат с времето, а не накуп, и защото му предстояло да получи последното си разочарование оттам, откъдето никак не му се искало да го получи. Не на такъв отговор обаче се надявал той. Нищо конкретно нямало в него, а елфът се надявал да му бъдат спестени по-нататъшните разочарования. Поне бил предупреден. Така, както си седял учудено и стреснато, разбрал какво означавал този отговор, и откъде щяло да дойде това разочарование. Какъв ужас изпитал, какъв ужас... Благодарил елфът, както подобавало на един древен, въздъхнал тежко и си тръгнал. Когато времето за изпълнението на събитията към това предупреждение дошло, разочарованието се случило и било наистина потресаващо и ужасяващо, но ... това е много дълга и неприятна история, свързана с причината за неговото идване в Средния свят, която най-накрая му обяснили хората, свързани с нея, и която елфът пожела да не споделям с никого. Оказало се, че тези хора по-нататък извършили ужасно престъпление срещу елфа, което не било описано в нито една книга, било тя древна или съвременна. Въпросната така потресаваща история няма да ви разкажа, защото тази приказка и без това е написана за нещо друго.

Върнал се в дома си (хубаво било поне, че имал дом все още) и седнал да си почине от дългия път. Клепачите му започнали да натежават ли, натежават. Тежък сън легнал върху тях и почти ги залепил така, че да не може да се събуди чак до другата сутрин, и засънувал. Сънувал, че върви в бяла ефирна мъгла. Постепенно тя се разреждала и около него се разкрила прекрасна земя, озарена от слънцето, светещо през лазурно синьо небе, осеяно с малки игриви облачета. Въздухът бил така чист, изпълнен с ухания на растяща трева, цъфнали цветя и дървета. Вървял по гладък път, който се разклонявал на други пътища, минаващи покрай няколко селца, пълни със спретнати цветни къщи, чиито дворове били чисти, подредени, с градини от красиви растения, цветя и плодни дръвчета. Най-накрая той срещнал хора. Поздравили се, заговорили се, питали го от къде идва. Разбира се, той отговорил, че идва от далеч и само минава оттук. Дори без да сънува той се чувствал по същия начин. На свой ред той ги попитал каква е тази местност. Хората свели глави и започнали бавно и свито да разправят. Някога, много отдавна, техните прадеди, които живеели по тези земи, били много зли и постоянно вършели лошотии. Построили си градове, имали всякакви удобства - модерни домове, чиста вода, красиви дрехи, модерни автомобили, учели в модерни училища и университети, но не спрели да вършат така любимите за тях лошотии. Нищо не могло да ги задоволи и да ги накара да се променят, и най-сетне да пожелаят мир. Така един ден, докато сеели злост, лъжи и врява, небето се разцепило, земята се разтресла и за хората дошъл съд. Злогаврите станали отвратителни на всички разумни същества по цялата Вселена. Всички същества се измъчвали от злогавърската лошотия, защото тя започнала да прониква навсякъде и да покварява техните светове. Събрали се съществата и решили, че на злогаврите било крайно време да бъде наложено наказание. Така хората загубили всичко заради ужасните си грехове и престъпления. Смирили се най-сетне, разбрали, че не могат да безчинстват, поплакали и си тръгнали. Някои от тях казали, че е чудесно, че не са изгубили живота си, а други твърдяли, че това било заради милостта на съдиите. Останалите зашептяли "Ш-ш-ш-т. Тихо. Никога повече не трябва да бъдем злогаври. Спрете кавгите и лошотиите си завинаги!".

Заживяли по долините сред природата. Започнали да си помагат. Построили си къщи. Учели се да се поздравяват и да се усмихват. Забранили намръщените и свъсени погледи,  забранили всички лошотии, магии и лъжи, забранили завистта, забранили лошите думи и дори стигнали до там, че забранили лошите си мисли. С една дума - забранили всичко злогавърско. За учените си хора направили отново сгради, в които те да развиват науките си и да изобретяват нови полезни машини и технологии, които не вредяли на природата. Хората заедно сеели, заедно жънели, заедно отглеждали плодове и зеленчуци, а когато сезонът за тях отминавал, се заемали с учене и четене. Учените се погрижили всичкият народ да бъде образован и начетен, до колкото и когато можеше всеки един от тях. Най-важното обаче било да бъдат научени на добродетели, а лошите черти да бъдат премахнати и заместени с добри. За децата били измислени куп занимания и интересни игри. Всички учели историята на народа си, за да не се повтарят лошотиите от миналото никога. Всекиму се полагало всичко според заслуженото, а то се оценявало до най-малките подробности. Учените им изобретили също и много полезни лекарства. Много разпространени били хапчетата против свъсени погледи, против мързел, против лоши думички и против крещене. Имало също и хапчета за науки, пеене и музика. Който не можел да учи или да пее, взимал едно от тези хапчета и хоп - започвал да може. Всички лекарства били приготвяни от растенията в природата и не били вредни. Имали си и пари, за които не трябвало да има каквото и да е златно покритие като парите в Средния свят, защото златото било оръжието за създаване на злото, враждата и цялата несправедливост в този свят. Именно златото превърнало парите в източник на алчността и в последствие - на жестоки разделения, заради които имало толкова страдание и вражда между хората. Затова думите "злато" и "зло" толкова много си приличали. Парите станали просто едно удобно средство за размяна, а не цел в живота, защото хората започнали да си имат всичко. И вярно, не може всички хора да са равни, но онази жестокост и разделение, които се разпалвали от златото и парите, били толкова лоши, че биха могли да се сравнят само с най-ужасното природно бедствие - Потопа. Така учените от този народ успели да унищожат и алчността, а с това и престъпленията.

Елфът слушал с интерес и си спомнил, че той тъкмо живеел в злогавърски свят, но не се били случвали такива неща по негово време. Тогава разбрал, че сънува бъдещето ... или поне видял само една от многото възможни реалности, които предлагали времевите ръкави на пространствено-времевия континуум. Такива и много други неща ми сподели елфът преди да замине за Земята на Древните, като не пропускаше всеки ден да се потопи в светлините на Горния свят, "защото най-голямата битка в живота на разумните същества", ми каза той, "е битката за душата, която всъщност се оказва битка за доброто".




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: xsapience856
Категория: Лични дневници
Прочетен: 238006
Постинги: 45
Коментари: 192
Гласове: 3690
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031