Един летен ден елфът, за когото ви разказах в предишните приказки, минаваше по пътя покрай портите ми и реших да го поканя, за да ми разкаже за още някое интересно приключение от живота му в нашия свят. За него хората разнасяха какви ли не слухове, наричаха го с какви ли не прозвища без да ги интересува, че не беше причинил никому вреда, макар и те да бяха по-лоши от самия дявол и заслужаваха всички наказания, измислени от древността до сега. Не ги интересуваше, че всичко, което направят, става достояние на Горния свят, който си имаше йерархия, а най-висшестоящите в тази йерархия стояха най-близо до Всевисшия творец и решенията за наказанията, които сполетяваха хората, се взимаха от Горния свят, защото хората нямаха правосъдие. По нашите земи за гавра с личността нямаше наказани от човешкия съд. Хората бяха неверници. Такива станаха и днешните потомци на древните, останали по нашите земи. Не вярваха в съществуването на Горния свят, не вярваха в доброто, в благородството, в любовта, в законите. Презираха дори мисълта, че Всевисшият може наистина да съществува. Но и за това си има причина - бяха дали ужасно много жертви и изтърпяха нетърпими лишения поради бруталната жестокост, невежеството и завистта на другите народи през последните 2000 години. Така потомците на древните, останали по нашите земи, макар и спасени от поредното масово унищожение през миналия век, се превърнаха в злогаври. Духовните им наставници ги учеха на законност и доброта, призоваваха ги, но по-голямата част от потомците на древните дори не желаеха да посетят духовния им дом по никакъв повод. Имало дори такива, които владеели древното изкуство на лингвистичното програмиране, и тъкмо те стъкмили неописуеми престъпления срещу елфа. Е, поне другите, които го извикали на този свят, били доблестни да му обяснят как се е озовал тук. Оказало се, че една от най-близките нему личности, присъствала на този процес за негова голяма изненада, но този факт с нищо не помогнал през живота му. 
Откакто елфът живееше по нашите земи, не се случваше често людете да разговарят с него, защото онези, които бяха го сторили, виждаха истинския си образ в огледалото на Горния свят, от което злогавърските им души се свиваха от срам. А душите на злогаврите изглеждаха чудовищно. Срамът им предизвикваше у тях гняв, когато разбираха, че някъде там има един прекрасен свят с прекрасни, светли и благородни същества, надарени от Всевисшия със сила, която хората не притежаваха. Хората се вбесяваха, че нямаше как да отидат в този свят, за да осквернят и него...
След като се запознахме, елфът не можа да повярва, че съществувам, защото различен от злогаврите човек не би могъл да оцелее, но аз все още стисках душата си между зъбите и отказвах да я оставя да бъде убита и трансформирана в злогавърска. Разбира се, това нямаше как да остане ненаказано от страна на злогаврите и когато рабраха това, ме обявиха за предател. Елфът пък понасяше всичко без усилие, а Горният свят го беше поставил под постоянно наблюдение, защото изпълняваше задача, а именно, той трябваше да изследва нашия свят до най-малките му подробности. Аз обаче бях обикновен човек и силите ми не бяха неизчерпаеми. 
Елфът прие поканата ми уклончиво, защото беше зает с изучаване на отражението на новия честотен радио-фон върху клетъчния метаболизъм на растителните видове, на относителното време за разграждане на отделни полимерни молекули в свободна среда и бил също на път да открие зависимостта между човешката характеропатия и видовете социални и икономически системи при различните народности. Седнахме двамата на по чаша ароматно кафе с кардамон под стария дъб на двора и започнахме нашия разговор. 
- Трябва скоро да приключа с моите задачи - каза той - предстои ми връщане у дома. 
- Какъв щастливец си ти, - казах тъжно аз - а аз трябва да търпя целия този пъкъл тук. 
- Добре те разбирам, но не можеш да дойдеш с мен сега - ми отговори той - не още. Помниш, че ни посети макар и за малко. Видя колко е сложно едно пътуване. Трябва да мислиш за това до къде можеш сам да доведеш душата си. Важно е къде ще стигнеш. Ние ще дойдем за теб накрая. Търси по-често светлините и ще успееш. 
Слънцето огряваше всичко наоколо и оцветяваше природата в топли, ярки цветове. Лек вятър галеше клоните на разлистените дървета, а те отговаряха с радостен шум. 
- Животът понякога е така прекрасен! Не може ли да бъде такъв по-често? - попитах аз.
- Тихо, по-тихо, - каза елфът - да не те чуе някой злогавър. Да си внимавал къде се раждаш, когато му е било времето.
- Какво да направя? Нищо не помня от онова време. Ами, ако това не е зависило от мен?
- Може и така да е, но мен потомците на древните именно за това ме обвиняват. Не ги интересува какво, как и защо е станало - отговори елфът.
- Моля?! Държат те отговорен за това къде си се родил без причината да ги интересува? Та това е извращение! - възкликнах аз.
- Е, както виждаш, срещу извращенията на злогаврите не сме застраховани, когато дойдем в този свят за по-дълго време - заключи смирено драгият ми елф.
- Направо страхотно! - възмутих се аз - Да му се не види...
Но възмущението не беше от любимите ми емоции и бързо взех чашата си, за да отпия глътка от превъзходното кафе и да се разсея с неговия вкус. В съзнанието ми незабавно нахлу свежата мисъл за светлините на Горния свят и изгони целия мрак от реалността. Сякаш някой ми инжектира най-щастливия коктейл от усещания. Моят приятел ме погледна, усмихна се и каза:
- Ето, за това говорех! И това също е медицина - каза той, защото знаеше, че много обичам медицината.
- Кога успя да анализираш състоянието на този народ? - попитах аз елфа.
- Приключих с това, когато бях на 23. Успях да изуча механизмите на личностните патологии преди да успея да прочета нещо от Фройд или Адлер, някъде на около 12. Изучих силата на травмите при детството и юношеството. Прехвърлих наблюденията си върху останалите злогаври - близки, познати и т. н. След 23 вече нямаше какво повече да науча за злогаврите. Установих, че противно на "официалната" научна теза, този вид патологии рефлектират неизбежно върху психиката и съзнанието на околните особено при по-дълъг период на общуване. Установих също, че определението "заболяване" за такива патологии от страна на лекари и учени беше направо нелепо. В основата на т. нар. психопатологии лежи нещо много по сериозно от хормонален и медиаторен дисбаланс, по-сериозно от мозъчно увреждане, но то не може да бъде обяснено с официалната научна терминология.
- А ти как издържаше?
- За това са се погрижили онези, които са ме изпратили тук. Имах способност за изграждане на защитни механизми, които заедно с аналитичността ми създаваха непробиваема стена между мен и околния свят, зад която успявах да се скрия за определено време. Злогаврите помислиха тази стена за малоумие и това може би беше по-добрият вариант. Иначе щях да понеса много повече тормоз. Освен всичко, бях много чувствителен към злото и несправедливостта, много състрадателен, а това никак не ми помагаше в поносимостта, но стисках зъби и успявах. Състраданието ми се проявяваше към всички хора, изпаднали в трудни ситуации, не само към близки, но с това се умножаваше и товарът върху мен. Бях свидетел как под въздействието на злогавърската патология във времето се  променяше статусът на нервната система на хората и те се превръщаха първо в жертви, а после в злогаври, които в последствие умишлено съсипваха живота ми. Точно това ме мобилизира и внимавах да не се случи същото с мен, но злогаврите не бяха само един или два, а няколко милиона и така, все пак аз се превърнах в жертва. А когато още не бях навършил 20, открих дистанционен метод за противодействие на злогавърското разбиване на глави, но те го усетиха и тогава започна масивната им атака. Те не считат шизофренията за недостатък или заболяване, а за превъзходство над останалите хора. Те искат да бъдат господари на света. Това идва от агресивната им злостна същност, задминава границите на всякакви норми и навлиза в територията на социопатията, където шизофренията им приема маскиран облик, но ценностната им система остава в същото състояние и няма нищо общо с етиката, състраданието, любовта и морала. Повечето от тях се съобразяват с по-строгите законови норми, за да не бъдат уличени официално в престъпление и осъдени.
- Учените не го ли осъзнават? Как реагират на това лекарите, народните представители, правителството? Няма ли начин останалите хора да бъдат защитени с по-добри закони?
- Лекарите не могат да направят нищо дори да имат необходимите наблюдения, защото не само, че не са законодателен орган, а и няма механизъм по който те да предложат редакция в закона. Политиците пък въобще не поставят подобни въпроси за дискусия. Те дори извличат полза от този тип злогаври и търсят постоянно изгодни начини за манипулация. Ситуацията в обществото е почти извън контрол, но обикновените злогаври въобще не я виждат или по-точно не ги интересува. Те всъщност си се чувстват много добре в нея. За това, приятелю, се чудя как ти все още наистина съществуваш. Аз скоро си заминавам, но твоето мъчение продължава. Искрено ти пожелавам успех. Ще видя какво мога да направя за теб, когато се прибера. При първа възможност ще трябва да ти помогна да повишиш емоционалната си поносимост към злогаврите, поне докато ти изпратим "билета за пътуване" - пошегува се накрая той и отпи от чашата си.
- Ще запомня твоето кафе с кардамон, защото само ти от целия ви народ пиеш такова. Ние също го предпочитаме по този начин, когато дойдем.
- Но как така? Ти нали си елф? Елфите така ли пият кафе?
- Ха-ха - тихо се засмя той - това е само определение, което използват северните народи на този свят за същества, които не са виждали и не познават. Те са дали определение по-скоро на човешки архетипи. Враждата обаче между Тор и Локи, между Хор и Сет, както и между Енки и Енлил в най-древния на земята шумерски епос, е идентична по същност. Ако искаш да научиш всичко за началото на вида Homo Sapiens, описано в книгата Берешит ("В Началото") от Тора, трябва да прочетеш преводите на шумерските епоси Енума Елиш, Атра-Хазис, а също и 14-те таблети на Енки. От тях ще ти стане ясно защо древните мъдреци са избрали вярата в единосъщен бог на творението и защо за древните египтяни богът на слънцето стои над всички в египетския пантеон. Що се отнася до определението "елф", опитай се да го анализираш с древния език, който познаваш, и ще видиш какво се крие зад него.
- А защо между някогашните древни мъдреци и днешните им потомци има такава огромна разлика?
- Защото древните въобще не желаят да слизат вече на този свят, а днешните носят тежкото бреме на тормоза, записан и по-точно гравиран в гените на новите им тела. Те не възнамеряват повече да се раждат.  Сега егидата на тяхната култура носят хазарските потомци, които някога (740 г. от н. е.) са приели тази религия и с времето са се смесили генетично с потомствените тела на древния народ, а мнозинството от реалните потомци на древните не искат да имат нищо общо с древната им култура. Мен лично, след всичко, което преживях, ме е страх да се родя отново между злогаври, защото цял живот ще имам паническото усещане, че съм се превърнал в примитивно човекоподобно, а и където и да се родим ние, злогаврите ще вървят по петите ни като глутница бесни кучета. Вярно, така светът няма да стане по-добър, но ние работим по въпроса. След моето идване на този свят едва ли някой друг ще се съгласи да дойде... - замислено каза елфът и стана.

Слънцето светеше радостно или по-скоро яростно, защото лятото беше в своя апогей и защото глобалното затопляне набираше сила. Към това се прибавяше и температурата от пожарите, подпалени съвсем умишлено от злогаври, които съставляваха повече от 80% от всички пожари. Всички растения наоколо се бяха облекли в уникални нюанси на зеления цвят, който покриваше цялата земя и даваше усещане за живот, а в комбинация със свежия аромат на въздуха и небесната синева даваше усещане за едно ново време, за радост и свобода, за едно друго измерение, където нямаше злогаври и вместо в гените да беше гравиран тормоз, в тях бяха гравирани любовта и закона. Лекият вятър игриво галеше листата на дърветата, а те му отговаряха с радостен шум.