„Който можеше да понася“ бе роден на меко казано неудобна дата, добре обграден от всички страни, докато свои и чужди хора се намесваха или не се намесваха за негово зло в съдбата му. Присвоиха си правомощия на световете свише и му я „вдъхнаха“ с помощта на един ходжа след неговото рождение. По онова време ходжите умножили многократно богатството си, благодарение на злото, заложено в душите на людете. Така заложиха бомба, която да избухне в тялото му след време. Самият той разбра сам по-късно защо му се случваше всичко това и не намери сили да се сърди, знаеше какво не се иска от него и се приведе в успокоение и смирение. Родителите му се зачудили защо при цялото им старание двумесечното им бебе някак не оздравявало лесно, а все се разболявало. И то си е за чудене, все пак не всеки учи медицина, просветата била оскъдна и животът му зависел изцяло от лечителите. Последните пък отлично знаеха ролята си. С всички обикновени люде било така. Това принуждаваше „който понасяше“  да компенсира и да си помага със собствени сили. Дори и да разбираше какво му причиняват, нямаше никакъв избор – той беше дете, което трябваше да слушка възрастните умни хора. Даже получил и грамота за най-добре гледано бебе. О, чудеса, о нрави! Потече животът около него и той се захвана да чете - това му беше любимо занимание, за да си почине поне за малко от непрестанните ужасни чудеса на людете. Хубавото бе, че едно дете винаги има време за много четене.

В страната на чудесата се появи велика жена, която посвети живота си на грижа за културата на чудатия народ. Той бе така безпросветен, че дори на малкия тогава „който понасяше“ му ставаше тъжно от невежеството на хората, защото разбра че то ражда само вулгарна дива разрушителна агресия. Радваше се да види развиващите се хора и знаеше, че трябва да може да търпи, защото еволюцията е много труден и мъчителен процес. Пък и по онова време заприиждаха множества от нецивилизовани хора в градовете, от което поведението и общуването падаха все по-ниско. Те често идваха с надеждата, че ще станат министри някой ден и ще живеят властно и охолно, но понякога това не се случваше и те оставаха меко казано разочаровани. Много люде се държеха просташки, тлъстееха в удоволствията си и всичко тънеше в греховна мръсотия, а завистта им ги настървяваше враждебно.

Великата жена построи цял Дворец – най-голямата тукашна модерна архитектурна забележителност. След дългогодишна оценка на манталитета и масовата култура на тукашните хора, тя реши да ги запознае с културата и философията на далекоизточните народи и с това да положи само началото. С тази и няколко други културни и научно-технически програми започваше една внушителна процедура по извеждане на обществото на пътя на еволюцията и неговото очовечаване. Всеки можеше да утолява жаждата си за книжовност, култура и наука, колкото си искаше. Настъпи нов Златен Век. Народът се къпеше в радост, а хляб имаше за всички.

За „който можеше да понася“ радостите не бяха същите като на другите деца. Живееше с мечти в лабиринт от въпроси, които не можеха да бъдат зададени, защото злогаврите дебнеха навсякъде. По-късно, когато възмъжаваше, му казваха, че го искат „зъл“ и „тъп“. Той знаеше защо и нямаше да им се даде никога, съвсем никога, а щеше да ги остави на тяхната злоба. Никога не завиждаше, а се радваше на чуждото щастие, защото вече беше разбрал смисъла на живота. С това започваше и неговият живот, а беше още дете...Оставаше му да се радва, че има родители.