Прочетен: 4121 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2021 13:50
В Тора се забранява поглъщането на всякаква кръв, било то човешка или животинска, или смесването на каквато и да е кръв с храна или хляб. Забраната е описана също още в Битие: "Но плътта с душата и, кръвта и, да не ядете..." [Берешит | Битие, 9:4]. Забраната за приношение на кръвта на жертвата с хляб: "Да не принасяте кръвта на жертвата Ми върху хляб ...!" [Шемот | Изход, 23:18]. Забраната се повтаря за квасен хляб: "Да не заколиш животно и да полееш кръвта на жертвата Ми върху хамец!" [Шемот | Изход, 34:25]. Ето забраната за поглъщане на кръв и в Левит: "Вечен закон е това за поколенията ви по всички ваши места на обитание: всякаква тлъстина и всякаква кръв да не ядете!" [Ваикра | Левит, 3:17]. Поради това, когато мъж или жена от еврейски произход си пореже пръст, той или тя никога няма да сложи порязаното място в устата си, за да спре кръвта. При приготвяне на месо за храна, то трябва задължително да бъде напълно обезкървено. Това правило заедно с правилото за строго отделяне на млечната храна от месото са основни в т. нар. кашрут (правилник за хранене).
Всички тези подробности са били най-безочливо игнорирани от страна на християнската църква и християнските народи през Средновековието, поради което еврейският народ е бил многократно набеждаван в ритуални кръвопролития. Обвиненията в ритуално убийство заедно с обвинението за чумната епидемия са били използвани за оправдание на масови погроми и унищожения на еврейските общества в Европа (част от които описани от мен в Изправление, II част), и за принудителните им изселвания.
За чумната епидемия през 14-ти век обвинението е било, че евреите били отравяли кладенците за питейна вода, което само по себе си е лудост и невежество, защото и евреите ползвали тези кладенци. Тогава евреите били изгаряни живи.
Слухът за ритуалното кръвопролитие започва през 1144 г. в Норуич, Англия, със смъртта на едно 12-годишно момче на име Уилиам. То било намерено в околната гориста местност. Никакво следствие не било проведено. През 1150 г. един бенедиктски монах, Томас от Монмут, пожелал да докаже своята вярност към църквата и обявил детето за убито с цел ритуално източване на кръвта от евреите за Песах. В течение на следващите 25 години монахът работил за канонизацията на Уилиам като мъченик за вярата и накрая го постигнал. През 1190 г. били убити всички евреи в Норуич. Ръкописът на Томас Монмутски „Житие и страсти на Уилиам Норуички“ бил съхранен и разпространен. Емили М. Роуз е написала цял труд по този случай: „The Murder of William of Norwich: The Origins of the Blood Libel in Medieval Europe”, издадена от Oxford University Press, 2015. С тази абсурдна лъжа започнали погромите срещу евреи. От тогава в историята на средновековието били регистрирани 150 обвинения за ритуални убийства, които винаги били последвани от масови унищожения и гонения над еврейската общност. Обвиненията продължили дори след Втората световна война и били особено популярни в Полша. Имало е такива обвинения и в Русия.
През 1298 г. един обеднял немски благородник на име Риндфлейш от Ротенбург обвинил евреите в оскверняване на християнските нафори, защото не могъл да издължи заема, който му дал един евреин. Риндфлейш организирал бунтове и преследвания в Германия и Австрия в периода 1296-1298 г., при което били убити около 100 000 евреи.
Най-използваното обвинение, с което християнските народи оправдавали масовите убийства на евреи било лъжата, че евреите били разпънали Исус Христос на кръста. Първо: разпъването на кръст никога не е присъствало като наказателна практика в еврейската история, куптура и религия. Второ: никой евреин не може да съди и наказва, или да бъде съден и наказван в навечерието на Песах или на Шабат, или пък да седи в мъченията на някое наказание по време на който и да е тържествен ден. Исус е бил арестуван в четвъртък вечерта – първата вечер* на Песах. Това е невъзможно да бъде сторено от евреи. Извършването на каквато и да е работа е забранена на Песах в първите 2 дена и на 7-мия ден. Трето: върховният еврейски съд Синхедрин никога не работи по съдебни казуси вечер. Четвърто: Синхедринът никога не издава присъда преди да се навършат 24 часа от приключване на делото. Пето: обвинението срещу Исус е било: "Исус от Назарет, цар на Израел"**, което е било изписано върху табелата на кръста му. Той е бил обвинен от самия римски наместник Пилат***, че се е провъзгласил за цар на Израел. Според еврейското законодателство, представлявано от Синхедрина, самопровъзгласяването на Исус за месия (помазаник) не заслужава в никакъв случай смъртно наказание, а за самопровъзгласяването му за цар на Израел трябва да се свика Синхедрина, което е било невъзможно и в първия и във втория случай. Названието "Месия", или на иврит "Машиах", не означава "спасител", а "помазаник" и само евреин от рода на Леви може да бъде помазан за свещеник и да служи в Храма (Бейт а Микдаш). Това е ултимативен закон в Тора. Не може евреин, един от родителите на който не е от Леви, а от друг род, да бъде ръкоположен за свещеник. Исус се счита за потомък на рода Йехуда (Юда) от коляното на цар Давид и не може да служи в Храма. Шесто: не някой друг, а самите римляни арестуват и разпъват Исус.
_________________________________________
* - при евреите денонощието започва с вечерта, защото както е написано в Битие: "И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нощ. И вечерта и утрото бяха ден първи" (Битие, 1:5). Залавянето на Исус става в първата вечер на Песах: "В първия ден на безквасните хлябове учениците дойдоха при Исус и казаха: "Къде искаш да ти приготвим да ядеш пасхата?"" (Матей, 26:17).
** - На табелата е била изписана абривиатурата "I N R I", което в оригинал гласи: "Isus de Nazarete Rex de Israele"
*** - Пилат Понтийски е провел с Исус разпит и е имал пълната власт да опрости вината му без значение какво е желанието на тълпата, но не го е сторил. Тълпа по време на първия и втория ден от Песах, както и през която и да е вечер от Песах, не може да има навън по еврейски канон.
ЕВРЕЙСКО ЛОБИ, ЦЕНЗУРА И ТАБУТА, ИЛИ КОЙ...
ЕВРЕЙСКО ЛОБИ, ЦЕНЗУРА И ТАБУТА ИЛИ КОЙ ...
Пилат се чуди какво да прави и изисква народа да реши: Варава или Иисус.
Народът (еврейския!) решава - Иисус (Разпни го).
Формално погледнато, това не решава въпроса.