Глиалните клетки, с общото название neuroglia или просто glia (от гръцки “лепило”) са клетките, които осигуряват изхранването на нервната система, подържат нейната хомеостаза, формират миелин , участват в трансмисията на сигнали в нервната система.

Астроцитите са глиални клетки, които регулират външната химична среда на невроните и комуникират по между си с помощта на калция. Синапсите между астроцитите позволяват на преносителя на информация Inositol trisphosphate да дифузира от един астроцит на друг. IP3 активира калциевите канали по клетъчните органели, освобождавайки калций в цитоплазмата. От своя страна калцият стимулира продукцията на още IP3. Получава се ефект на калциева елевация, която се предава от клетка на клетка. Астроцитите от своя страна реагират на повишаването на калциевите нива с отделянето на глутамат. (doi:10.1016/j.neuroscience.2008.03.039  ). При прибавянето на глутамат в астроцитните клетки започва синтезирането на трофични молекули, които подхранват невроните (trophic – свързани с изхранване). При друго изследване се разбира, че тези молекули изпълняват ключова роля във функциите на паметта, което може да бъде използвано при лечението на Алтцхаймеровия синдром (Society for Neuroscience, December, 2000). 

Съществуват два типа астроцити. Протоплазмените астроцити са локализирани в сивото мозъчно вещество, отличаващи се с бързата си реакция при изпълнението на голяма структура от последователно свързани процеси. Фиброзните астроцити са по-бавно действащи, свързани с изпълнението на по-малка структура от процеси и са по-срещани в бялото мозъчно вещество.

Олигодендроцитите (Journal of Neurocytology, Volume 33, Number 3 / May, 2004) са друг вид глиални клетки, които обвиват аксоните в ЦНС с формирана от тях мембрана от миелин, което играе ролята на изолатор и подсигурява сигнализацията между невроните (Постмиотични дендроцити се образуват през постнаталното церебрално развитие).

Епендимоцитите са клетки от ЦНС, които изграждат стените на вентрикулите и секретират цереброспинален флуид.

Радиалните клетки се образуват от невроепителни клетки при неврогенезиса. При развитието на нервната система част от тях се преобразуват в неврони, а друга част играят ролята на скеле, върху което мигрират новообразуваните неврони. В зряла възраст те образуват клетките на Бергман церебелума, които подсигуряват синаптичната пластичност, а в ретината – клетките на Мюлер, които учавстават в двупосочната комуникация с невроните.

Клетките на Шван осигуряват миелинизацията на аксоните в ПНС и имат също така фагоцитозна функция.

            За твърдението, изложено в Wikipedia, гласящо че човешкият мозък съдържа 10 пъти повече глиални клетки отколкото неврони, е напълно безпочвено. За това ще приложа доказателства в следващия абзац. Астроцитите са открити много отдавна и върху тях са правени изследвания още през1990 г , а не през 2004 г., както се твърди в Уикипедия.

            В изследване от 2006 г. се посочва, че числеността на олигодендроцитите показва забележително редуциране с 27 % , което е в тясна взаимовръзка с числеността на невроните, докато числеността на астроцитите е константна. При мъжете количеството на глиалните клетки е с 28 % по-голямо от това на жените, а количеството неврони – с 19 % повече. Общият брой неврони и глиални клетки при мъжете е 65 200 млн. клетки, а при жените 49 300 млн., с разлика от 24 % ( doi:10.1016 /j.neurobiolaging.2007.04.013 , Research Laboratory for Stereology and Neuroscience, H:S Bispebjerg University Hospital, Copenhagen, Denmark).  От обявените резултати можем да изчислим, че невроните при мъжа са приблизително 26.18 млрд. или съставляват 40,15% от клетките в мозъка, а при жената са 21.2 млрд. или съставляват 43% от клетките на мозъка.

С това се доказва също така, че информацията, в създадената с най-добър замисъл енциклопедия Wikipedia, трябва изрично да бъде проверявана.

Заглавието, изложението и заключението не са във взаимно потвърждаваща се хармония и ме въведоха в недоумение. Беше ми интересно за първи път (мой пропуск) да чета този текст на български (учих биологична психология на английски). Полезно е всяко знание, защото намалява кръга на незнанието и поражда нови въпроси....е сега и аз се питам дали целиш в крайна сметка да ориентираш подсъзнателната ни мисъл към различията между мозъка на мъжа и жената или проблемите на Wikipedia те интересуват, или ти се иска да коригираш the free encyclopedia - може .... anyone can edit.

В Уикипедия намирам такива несъответствия, че може човек да си остане невежа за дълго време....Корекцията на статии там има по-сложна процедура и изисква одобрението на автора. Виж само коментарите към статията за Неандерталския геномен проект. Моето проучване потвърждава повечето мнения. Какво точно е в противоречие?
Просто правя изложение на официалното изследване във връзка с подметнатото в статията добре известно твърдение, че използваме само 10 % от мозъка си. Само довършвам с изчисленията от крайния резултат. Аз твърдя, че го използваме почти 100 %, защотото:
1) се оказва, че около 50 % от клетките ни са неврони. Няма неврон без функция и без да е създадена верига през него. Това може лесно да се докаже.
2) Невроните облужват нашата памет, съзнание, сензитиви, регулаторни системи, моторна активност, вегетативна нервна система.....няма да влизам в подробности. По вече направените изследвания (те са достатъчно), може да се направят необходимите изчисления, за да се докаже, че мозъкът ни работи със всичките си 100 %. А всички онези необясними способности, които проявяват някои индивиди, са просто следствие на конюнкция между неврони и невронни вериги между и във определени функционални области.
Тези конюнкции са обикновено абнормни и натоварват допълнително мозъчната активност.
Никога и за нищо не бих си поставил за цел да правя разлики между мъжа и жената :-). Това трябва да е естествен процес за всеки по отделно.

Поздрави!

Добре, всичко е ясно, да влезе убития!(онези статии в j.neurobiolaging и j.neuroscience не съм ги чела)...няма да пиша пак дисертация, но много си ми сладък като те гледам най-съзнателно да цитираш източниците...саамо дето библиографска справка не даваш накрая....ха-ха-ха.. Почудих се за момент дали да те подхвана за цитираните необясними способности, но като прочетох последното ти изречение ти простих и реших да стана и аз хомо сапиенс и да оправдая името си compassion

Смятай източниците за библиографска справка. Има и още много източници, които ме мързеше да описвам. Защо ми се струва, че езикът ти е някакси хаплив...Да не би да съм засегнал твоето его? И ми стана любопитно каква е била темата на твоята дисертация, наистина. А, за способностите...вземи тогава и разучи нещо за иследванията върху мозъка на Айнщайн. Неговият мозък не е единственият изследван. Освен това има живи примери за свръх надарени личности и повечето от тях...с някакви отклонения от приетата норма. Слава богу, сега не се налага да режат мозъци. Това го прави машина. Та какво трябваше да ми простиш?